Очите ти, две бистри сини езера,
разпалват в мен копнежи непознати.
Ръцете ти, две вплетени крила,
докосват с нежност, галят ми душата.
В прегръдките ти топли искам да се приютя,
там своята надежда да открия.
С коси от злато искам да те заплета,
със устни сладки като мед да те отпия.
Въздишки на очакване да споделим,
жадуващи тела да се намерят.
Обичам те, обичай ме и ти
и аз завинаги ще бъда твоя.
© Малита Малита All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
