Очите ти, две бистри сини езера,
разпалват в мен копнежи непознати.
Ръцете ти, две вплетени крила,
докосват с нежност, галят ми душата.
В прегръдките ти топли искам да се приютя,
там своята надежда да открия.
С коси от злато искам да те заплета,
със устни сладки като мед да те отпия.
Въздишки на очакване да споделим,
жадуващи тела да се намерят.
Обичам те, обичай ме и ти
и аз завинаги ще бъда твоя.
© Малита Малита All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
