18 jul 2004, 13:45

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

Poesía

2.4K 0 2

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

Сам съм в нощта и чувам
как плачат мъртвите.
Влизам в безкрая и
чувствам телата ни.
Студена си ти,
Студена е пръстта.
Мъртва си по-красива.
Мъртва, прекрасно сива.
Заедно сме завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Добре че joinmeindeath ми прати коректури на това стихотворение - бях го пропуснал, а е срамота да пропусна толкова хубаво стихотворение. Поздравления.

2004-08-01T23:03:14+03:00
Kritichkata (Валентина)

Самота, безкрайност, отчаниение.... тожа почувтвах след прочета.

2004-07-19T16:43:58+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0