18 jul 2004, 13:45

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

Poesía

2.4K 0 2

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

Сам съм в нощта и чувам
как плачат мъртвите.
Влизам в безкрая и
чувствам телата ни.
Студена си ти,
Студена е пръстта.
Мъртва си по-красива.
Мъртва, прекрасно сива.
Заедно сме завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Добре че joinmeindeath ми прати коректури на това стихотворение - бях го пропуснал, а е срамота да пропусна толкова хубаво стихотворение. Поздравления.

2004-08-01T23:03:14+03:00
Kritichkata (Валентина)

Самота, безкрайност, отчаниение.... тожа почувтвах след прочета.

2004-07-19T16:43:58+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0