18 jul 2004, 13:45

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

Poesía

2.4K 0 2

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

Сам съм в нощта и чувам
как плачат мъртвите.
Влизам в безкрая и
чувствам телата ни.
Студена си ти,
Студена е пръстта.
Мъртва си по-красива.
Мъртва, прекрасно сива.
Заедно сме завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Добре че joinmeindeath ми прати коректури на това стихотворение - бях го пропуснал, а е срамота да пропусна толкова хубаво стихотворение. Поздравления.

2004-08-01T23:03:14+03:00
Kritichkata (Валентина)

Самота, безкрайност, отчаниение.... тожа почувтвах след прочета.

2004-07-19T16:43:58+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0