18 jul 2004, 13:45

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

Poesía

2.4K 0 2

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

Сам съм в нощта и чувам
как плачат мъртвите.
Влизам в безкрая и
чувствам телата ни.
Студена си ти,
Студена е пръстта.
Мъртва си по-красива.
Мъртва, прекрасно сива.
Заедно сме завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Добре че joinmeindeath ми прати коректури на това стихотворение - бях го пропуснал, а е срамота да пропусна толкова хубаво стихотворение. Поздравления.

2004-08-01T23:03:14+03:00
Kritichkata (Валентина)

Самота, безкрайност, отчаниение.... тожа почувтвах след прочета.

2004-07-19T16:43:58+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0