29 jun 2007, 13:50

Зависи

  Poesía
1.3K 0 11

…”Представи си, че някой отчупи върха на молив и го уголеми. Ще настъпи момент, когато с учудване ще установи, че не е твърд, а се състои от атоми, които се въртят като милион планети. Онова, което смятаме за твърдо вещество, всъщност е огромна мрежа от атоми, свързани чрез гравитацията. Ако се променят до съответните мащаби, разстоянията между атомите могат да се превърнат в левги, в цели бездни или вечности. Самите атоми са изградени от ядра и въртящи се около тях електрони. Ако се задълбочим, ще стигнем до субатомните частици. А след тях? Тахиони? Или нищо?… Ако достигнеш границите на Вселената, ще намериш ли дъсчена ограда с табелка ” Край на Пътя?”...
…”Може би едва тогава ще разбереш, че изгаряйки едно клонче, изпепеляваш множество Вселени…”
Из „ Тъмната Кула - Стрелецът” Стивън Кинг


Зависи

Въпрос на мащаби, Стрелецо!
Зависи къде си! И как
разбираш живота си... Ето:
За тебе е светло - за мен си е мрак.

И колко си горе, зависи.
И кой ти е сват, и кой - брат!
Трева ли, гора ли си... Ти си!
Прескачане няма... Само назад.

Въпрос на мащаби, Стрелецо!
Не гледай, не гледай встрани!
Залитнеш ли - падаш. Небето
без теб ще е пак... Но не ти.
Не ти.
*
Въпрос на мащаби.

30 Август 2002, Полет AF 2686

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е страхотно!!!
    ЗАВИСИ от преценката на мащаба. Човешкия аршин.
  • Чудесен си!
  • Въпрос на себеусещане и още нещо.....!!!
    Силен стих!
  • Вглъбеност и много размисли носят стиховете ти!
    Поздравявам те!
  • "И колко си горе, зависи." Така е ! Някъде бях чела ,че човек приема собствените си ограничения за ограничения на света.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...