29.06.2007 г., 13:50

Зависи

1.3K 0 11

…”Представи си, че някой отчупи върха на молив и го уголеми. Ще настъпи момент, когато с учудване ще установи, че не е твърд, а се състои от атоми, които се въртят като милион планети. Онова, което смятаме за твърдо вещество, всъщност е огромна мрежа от атоми, свързани чрез гравитацията. Ако се променят до съответните мащаби, разстоянията между атомите могат да се превърнат в левги, в цели бездни или вечности. Самите атоми са изградени от ядра и въртящи се около тях електрони. Ако се задълбочим, ще стигнем до субатомните частици. А след тях? Тахиони? Или нищо?… Ако достигнеш границите на Вселената, ще намериш ли дъсчена ограда с табелка ” Край на Пътя?”...
…”Може би едва тогава ще разбереш, че изгаряйки едно клонче, изпепеляваш множество Вселени…”
Из „ Тъмната Кула - Стрелецът” Стивън Кинг


Зависи

Въпрос на мащаби, Стрелецо!
Зависи къде си! И как
разбираш живота си... Ето:
За тебе е светло - за мен си е мрак.

И колко си горе, зависи.
И кой ти е сват, и кой - брат!
Трева ли, гора ли си... Ти си!
Прескачане няма... Само назад.

Въпрос на мащаби, Стрелецо!
Не гледай, не гледай встрани!
Залитнеш ли - падаш. Небето
без теб ще е пак... Но не ти.
Не ти.
*
Въпрос на мащаби.

30 Август 2002, Полет AF 2686

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е страхотно!!!
    ЗАВИСИ от преценката на мащаба. Човешкия аршин.
  • Чудесен си!
  • Въпрос на себеусещане и още нещо.....!!!
    Силен стих!
  • Вглъбеност и много размисли носят стиховете ти!
    Поздравявам те!
  • "И колко си горе, зависи." Така е ! Някъде бях чела ,че човек приема собствените си ограничения за ограничения на света.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...