4 mar 2010, 19:17

Зависим

  Poesía » Otra
1K 1 1

Да си се молил някога на Господ

да няма "утре" и да няма "днес"?

Животът ти дотолкоз да е гнусен,

че да искаш просто да умреш!

Ставал ли си всяка сутрин само за едно -

да вкараш бавно вкусната отрова?

Да няма друга страст освен порока,

със който мислиш, дишаш, спиш - в едно.

Три в едно, но не добрата комбинация.

Спринцовката забита, следва аспирация.

Унасяш се, отиваш в твоя свят на КЕФА,

а излезеш ли от него, следва кръговрата!

      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Мирчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...