10 ene 2019, 11:43  

Зависим

  Poesía
697 7 10

Извиквам духа и той плъзва над мен

сякаш в приказка стара, прастара...

Извиквам духа. Той се вие, стаен

във дима от поредна цигара.

 

Сбърчил чело, навъсен, озъбен, инат

като трудно решима задача,

коронован глава на надземния ад,

той ми смига с оловни клепачи.

 

Някой ден ще ме блъсне в гърдите така,

че сърцето с тоз удар ще спре.

Някой нов подир мен ще привика духа,

някой друг, закопнял да умре.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря,ще се радвам да докосне повече сърца и да се замислим над този проблем.
  • Благодаря ,Веси! Колебаех се да го споделя ли.Наскоро в дискотека ми го припомниха натрапчиво.
  • Настръхнах... Поздравления и от мен!
  • Благодаря от сърце , желая ти вдъхновение!
  • Браво, Светулка! Разтърсващо – силно! Поздравления!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....