Извиквам духа и той плъзва над мен
сякаш в приказка стара, прастара...
Извиквам духа. Той се вие, стаен
във дима от поредна цигара.
Сбърчил чело, навъсен, озъбен, инат
като трудно решима задача,
коронован глава на надземния ад,
той ми смига с оловни клепачи.
Някой ден ще ме блъсне в гърдите така,
че сърцето с тоз удар ще спре.
Някой нов подир мен ще привика духа,
някой друг, закопнял да умре.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
