Извиквам духа и той плъзва над мен
сякаш в приказка стара, прастара...
Извиквам духа. Той се вие, стаен
във дима от поредна цигара.
Сбърчил чело, навъсен, озъбен, инат
като трудно решима задача,
коронован глава на надземния ад,
той ми смига с оловни клепачи.
Някой ден ще ме блъсне в гърдите така,
че сърцето с тоз удар ще спре.
Някой нов подир мен ще привика духа,
някой друг, закопнял да умре.
© Светличка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
