16 ene 2008, 14:41

Завист

  Poesía
995 0 8
 

Заразна е завистта,

из всяко кътче по света,

чука и направо влиза,

умовете ни са пак в криза.

 

И да си майка с пет деца,

без дом, работа и свобода,

пак ще си висша в очите

на съседската завистница.

 

Заразен си вече, с участта

да презираш чуждата сполука.

И неспособен да съзреш

собствената си звездна съдба,

ще останеш да ридаеш,

сам във вечността.

 

Ех, да беше заразна любовта -

нямаше да има милиарди плачещи сърца,

толкова много - болни хора и гладуващи деца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...