2 jul 2006, 15:55

Завръщане

  Poesía
806 0 3
Спъвам се в мрак.
Давя се в локва от пот
без спасителен бряг.
Галя идиот,
а мен гали бръснач.
Блясък на фарове...
Светещо-бели очи.
Разтварям се...
едно, две, три...
Наркоза изгаря
плътта ми загниваща.
Нещо се сменя.
Стенеща болка
разбива вратата
на мрака.
Пръсти изстинали
потно опипват
стена.
едно, две, три...
Все още кънти
във ушите.
Отварям очи.
С шамар светлината
затваря ги пак.
- Отвори ги - глас
- Всичко мина добре...
- Къде съм? - моят
звучи непознато
нейде под белия свод.
Усещам ръцете,
краката и тялото...

Добро утро, Живот!
Аз се завърнах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...