2.07.2006 г., 15:55 ч.

Завръщане 

  Поезия
592 0 3
Спъвам се в мрак.
Давя се в локва от пот
без спасителен бряг.
Галя идиот,
а мен гали бръснач.
Блясък на фарове...
Светещо-бели очи.
Разтварям се...
едно, две, три...
Наркоза изгаря
плътта ми загниваща.
Нещо се сменя.
Стенеща болка
разбива вратата
на мрака.
Пръсти изстинали
потно опипват
стена.
едно, две, три...
Все още кънти
във ушите.
Отварям очи.
С шамар светлината
затваря ги пак.
- Отвори ги - глас
- Всичко мина добре...
- Къде съм? - моят
звучи непознато
нейде под белия свод.
Усещам ръцете,
краката и тялото...

Добро утро, Живот!
Аз се завърнах...

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??