29 abr 2010, 8:48

Завръщане 

  Poesía » De amor
812 0 5

По стъпките оставени до прага

разбрах, че си оттук минавал.

Навярно си почукал и зачакал.

(Ключът не взе, при мене го остави).

 

Но нямало е кой да те посрещне.

Надникна ли през малкия прозорец

да видиш позабравените вещи

и в ъгъла надеждите ми голи?

 

Пораснали са. Вече са големи.

Превърнаха се във мечти накрая.

Да беше тук да видиш тез промени!

Да беше тук със мен да помечтаеш!

 

Сега дойде! Защо? Какво забрави?

С какво свещено право се явяваш...?!

 

Ти в този дом си вечният стопанин,

 Макар и да не заслужаваш.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??