Завръщане
По стъпките оставени до прага
разбрах, че си оттук минавал.
Навярно си почукал и зачакал.
(Ключът не взе, при мене го остави).
Но нямало е кой да те посрещне.
Надникна ли през малкия прозорец
да видиш позабравените вещи
и в ъгъла надеждите ми голи?
Пораснали са. Вече са големи.
Превърнаха се във мечти накрая.
Да беше тук да видиш тез промени!
Да беше тук със мен да помечтаеш!
Сега дойде! Защо? Какво забрави?
С какво свещено право се явяваш...?!
Ти в този дом си вечният стопанин,
Макар и да не заслужаваш.
© Горяна Панайотова All rights reserved.
