Писмо до камбаната

Ела си, ела си, ела си...

Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката

и съм зелена и водна,

самата страст съм - Ела !Ела!

Прочети ме на тъмно -

най-тихо на утрото –

целувки за „чао” не изпращам.

Аз пращам по теб

писмата и вятъра.

В твоите ръце

да нашепват безумно,

да пишат до лудост -

завръщане.

И стигам до теб, и  сядам до теб...

И все си далечен, все си изгарящ.

Аз съм страст!

Аз съм Върхът!

Ти никога, никога  мен

не би изоставил.

Нали?