Ела си, ела си, ела си...
Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката
и съм зелена и водна,
самата страст съм - Ела !Ела!
Прочети ме на тъмно -
най-тихо на утрото –
целувки за „чао” не изпращам.
Аз пращам по теб
писмата и вятъра.
В твоите ръце
да нашепват безумно,
да пишат до лудост - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse