Писмо до камбаната
Ела си, ела си, ела си...
Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката
и съм зелена и водна,
самата страст съм - Ела !Ела!
Прочети ме на тъмно -
най-тихо на утрото –
целувки за „чао” не изпращам.
Аз пращам по теб
писмата и вятъра.
В твоите ръце
да нашепват безумно,
да пишат до лудост -
завръщане.
И стигам до теб, и сядам до теб...
И все си далечен, все си изгарящ.
Аз съм страст!
Аз съм Върхът!
Ти никога, никога мен
не би изоставил.
Нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВЕСЕЛИНА Всички права запазени
