13 нояб. 2012 г., 14:05  

Писмо до камбаната

995 0 0

Ела си, ела си, ела си...

Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката

и съм зелена и водна,

самата страст съм - Ела !Ела!

 

Прочети ме на тъмно -

най-тихо на утрото –

целувки за „чао” не изпращам.

Аз пращам по теб

писмата и вятъра.

В твоите ръце

да нашепват безумно,

да пишат до лудост -

завръщане.

 

И стигам до теб, и  сядам до теб...

И все си далечен, все си изгарящ.

Аз съм страст!

Аз съм Върхът!

Ти никога, никога  мен

не би изоставил.

Нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВЕСЕЛИНА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...