Завръщане

В смирените дипли на вечерния скут

-         смирено гаснещата болка.

Защото пада здрач отнейде

                   и се връща тихо в теб.

Има или няма я тъгата...

А завръщането във незнайното отпраща

-         въз-горчиво състрадание!

Като отмерен стон на нещо

                                      Неочаквано,

на нещо необхванато                                                                                

- остава тихата печал

от едно вечерно връщане...

А смирена в диплите

на своя топъл скут

вечерта угасва и тъжи...

Незнайното отпраща

-         неочаквано горчиво

състрадание

в безумно бързане към теб!