В смирените дипли на вечерния скут
- смирено гаснещата болка.
Защото пада здрач отнейде
и се връща тихо в теб.
Има или няма я тъгата...
А завръщането във незнайното отпраща
- въз-горчиво състрадание!
Като отмерен стон на нещо
Неочаквано,
на нещо необхванато
- остава тихата печал
от едно вечерно връщане... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up