15 may 2012, 13:09
Завръщане
Пътека, обрасла с трева,
тръни и шипки бодливи,
поведе ме сякаш сама,
до къщата с цъфнали сливи.
Дуварът все още стои,
прегърбен под каменно бреме
и рони от пясък сълзи,
товарът не може да снеме.
Вратата изскърца със жал,
посрещна ме старата стряха,
покритият с мъх плочник бял,
на който годините спяха.
Бръшлян по стените пълзи,
отдавна ги крие грижливо,
защото зад тях се таи
спомен за детство щастливо.
Свидната гледка затварям
душата ми тихо скърби.
"Няма забрава" повтарям
но, старата къща мълчи!
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Ах, колко хубаво!
-
Браво!
-
Здравей Евгения!
Чудесно, малко,стегнато стихотворение. Много образно, много цялостно. Но все пак нарушавате амфибрахия и това неизбежно дразни слуха.Вторият куплет започва с пълен амфибрахий, а последният е изцяло с непълен.
Дори някой, който не е чувал думата "амфибрахий" ще усети нарушаването на ритъма и това малко разваля цялостното добро впечатление. С малка преработка ще стане просто идеално!
Боян Денизов
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
отдавна ги крие грижливо,
защото зад тях се таи
спомен за детство щастливо.
Много е хубаво!