15 may 2012, 13:09

Завръщане 

  Poesía » Otra
627 0 4
Пътека, обрасла с трева,
тръни и шипки бодливи,
поведе ме сякаш сама,
до къщата с цъфнали сливи.
Дуварът все още стои,
прегърбен под каменно бреме
и рони от пясък сълзи,
товарът не може да снеме.
Вратата изскърца със жал,
посрещна ме старата стряха,
покритият с мъх плочник бял,
на който годините спяха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??