15 мая 2012 г., 13:09
Завръщане
Пътека, обрасла с трева,
тръни и шипки бодливи,
поведе ме сякаш сама,
до къщата с цъфнали сливи.
Дуварът все още стои,
прегърбен под каменно бреме
и рони от пясък сълзи,
товарът не може да снеме.
Вратата изскърца със жал,
посрещна ме старата стряха,
покритият с мъх плочник бял,
на който годините спяха.
Бръшлян по стените пълзи,
отдавна ги крие грижливо,
защото зад тях се таи
спомен за детство щастливо.
Свидната гледка затварям
душата ми тихо скърби.
"Няма забрава" повтарям
но, старата къща мълчи!
© Евгения Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ах, колко хубаво!
-
Браво!
-
Здравей Евгения!
Чудесно, малко,стегнато стихотворение. Много образно, много цялостно. Но все пак нарушавате амфибрахия и това неизбежно дразни слуха.Вторият куплет започва с пълен амфибрахий, а последният е изцяло с непълен.
Дори някой, който не е чувал думата "амфибрахий" ще усети нарушаването на ритъма и това малко разваля цялостното добро впечатление. С малка преработка ще стане просто идеално!
Боян Денизов
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
отдавна ги крие грижливо,
защото зад тях се таи
спомен за детство щастливо.
Много е хубаво!