Не се сърди, човече,
не съм те забравила вече.
Животът ме повлече,
добре, че не е надалече.
И сега с голяма страст
се завърнах при вас.
Не да четем в захлас,
а да общуваме ката час.
Това е моето дарение,
за да получа извинение.
Чуствам го като вдъхновение,
това е моето въжделение.
© Илен Манойлова Todos los derechos reservados