Завръщане
Много тъжно се връщат в мечтите
всички минали наши лета.
Всеки спомен е жив… И не пита
как без него живях до сега…
Как в една недовършена песен
още будна посрещам деня…
И отричам, че търся къде си.
Май привикнах със тази тъга
да съм тук… А без теб да ме няма.
Да съм жадна, когато боли.
И когато очите ми бягат,
полудели от неми сълзи,
на хазарт да залагам живота
и съдбата да хвърлям на зар…
В нощ безлунна е трудно, защото
всеки спомен е дяволски стар,
но изгаря…Не си го признавам,
че по залез наричам мечти,
във които и днес ще забравя
как без теб тишината боли…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
