Завръщане
При тебе пристигам. На прага.
Ти моя си, майчице, драга!
Не съм те забравил. Не съм!
Раздялата беше ми сън.
Пристъпвам на прага полека
с походката мъжка и мека.
Натикскам звънеца. Звъни.
Подканям те сякаш: Стани!
Аз знам, че за мене трепериш.
Ръцете си пак да разпериш
и да ме прегърнеш в домà,
че няма да бъдеш сама.
Синът ти при тебе се връща,
със мъжки те длани прегръща.
Понесъл съм своя си кръст
да стигна до твоя ти ръст.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Продължавай в същия дух.