При тебе пристигам. На прага.
Ти моя си, майчице, драга!
Не съм те забравил. Не съм!
Раздялата беше ми сън.
Пристъпвам на прага полека
с походката мъжка и мека.
Натикскам звънеца. Звъни.
Подканям те сякаш: Стани!
Аз знам, че за мене трепериш.
Ръцете си пак да разпериш
и да ме прегърнеш в домà,
че няма да бъдеш сама.
Синът ти при тебе се връща,
със мъжки те длани прегръща.
Понесъл съм своя си кръст
да стигна до твоя ти ръст.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Продължавай в същия дух.Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
