Животът отпрати ме грубо
обратно в родния град,
така ми е пусто и чуждо,
днес тук съм забравен познат.
Намусено гледа ме старият:
-По цял ден затворен стоиш,
стегни се, хвани работа,
няма цял живот да лежиш!
А жадувам любов и море,
без стотинка в джоба
на старото бюро пия кафе
и дълбоко в душата си ровя.
Уж лъжец съм изпечен
и пройдоха велик,
а сега съм измамен, обречен
сам от себе си, сам в града сив.
Дали ще се измъкна от живота,
ще избягам ли щастлив?
Бягам от грижи, от болка, от хора,
бягам от пейзажа хаплив.
И така ден след ден
скучно смахнато утро,
обед - панелен, безлично студен,
а за вечеря - спомени със гретен.
© ShamelessDreams Todos los derechos reservados