Jul 5, 2011, 8:31 PM

Завръщане

  Poetry » Civic
965 0 2

Животът отпрати ме грубо
обратно в родния град,
така ми е пусто и чуждо,
днес тук съм забравен познат.

Намусено гледа ме старият:
-По цял ден затворен стоиш,
стегни се, хвани работа,
няма цял живот да лежиш!

А жадувам любов и море,
без стотинка в джоба
на старото бюро пия кафе
и дълбоко в душата си ровя.

Уж лъжец съм изпечен
и пройдоха велик,
а сега съм измамен, обречен
сам от себе си, сам в града сив.

Дали ще се измъкна от живота,
ще избягам ли щастлив?
Бягам от грижи, от болка, от хора,
бягам от пейзажа хаплив.

И така ден след ден
скучно смахнато утро,
обед - панелен, безлично студен,
а за вечеря - спомени със гретен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ShamelessDreams All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...