5.07.2011 г., 20:31

Завръщане

966 0 2

Животът отпрати ме грубо
обратно в родния град,
така ми е пусто и чуждо,
днес тук съм забравен познат.

Намусено гледа ме старият:
-По цял ден затворен стоиш,
стегни се, хвани работа,
няма цял живот да лежиш!

А жадувам любов и море,
без стотинка в джоба
на старото бюро пия кафе
и дълбоко в душата си ровя.

Уж лъжец съм изпечен
и пройдоха велик,
а сега съм измамен, обречен
сам от себе си, сам в града сив.

Дали ще се измъкна от живота,
ще избягам ли щастлив?
Бягам от грижи, от болка, от хора,
бягам от пейзажа хаплив.

И така ден след ден
скучно смахнато утро,
обед - панелен, безлично студен,
а за вечеря - спомени със гретен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...