27 mar 2017, 0:32

Завръщане

800 1 2

И бях дете, имах мечта,

да разбера що е любовта.

Къде живее тя, как мога за

себе си да я задържа.

Тя, любовта, бяга постоянно,

иска да се скрие от жестокостта…

която живее в човешката душа.

Човешката душа, какво е тя?

Нима – убиецът на любовта?

Ах, колко се страхува тя, да не

би да бъде убита от неискреността!

Исках все да те хвана, но

ти си бърза, тъкмо те докосна

и вече те няма. Но моята мечта е тук сега,

изгоних жестокостта,

за да се върне при мен любовта.

 

01.03.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за съвета! Приемам критика всякаква. Там е работата, че като пиша, пиша със сърцето си и въобще не мисля за структурата на стихотворението. Те думите си излизат сами. Но имам какво още да уча за писането. Поздрави.
  • Юлиана,хубава идея,но стихосложението е с нарушен ритъм в края.Опитай пак.И дано приемеш това,като приятелски съвет.😘

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...