27.03.2017 г., 0:32

Завръщане

796 1 2

И бях дете, имах мечта,

да разбера що е любовта.

Къде живее тя, как мога за

себе си да я задържа.

Тя, любовта, бяга постоянно,

иска да се скрие от жестокостта…

която живее в човешката душа.

Човешката душа, какво е тя?

Нима – убиецът на любовта?

Ах, колко се страхува тя, да не

би да бъде убита от неискреността!

Исках все да те хвана, но

ти си бърза, тъкмо те докосна

и вече те няма. Но моята мечта е тук сега,

изгоних жестокостта,

за да се върне при мен любовта.

 

01.03.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за съвета! Приемам критика всякаква. Там е работата, че като пиша, пиша със сърцето си и въобще не мисля за структурата на стихотворението. Те думите си излизат сами. Но имам какво още да уча за писането. Поздрави.
  • Юлиана,хубава идея,но стихосложението е с нарушен ритъм в края.Опитай пак.И дано приемеш това,като приятелски съвет.😘

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...