Завръщане
Върнах се. Пред старата врата,
от дъжда и вятъра прогнила.
Никой ме не чака у дома!
Къщата, като старица, скрила
мъката по своето дете,
поприхлупена, поизлиняла,
свила се под ведрото небе
чака срещата ни закъсняла!
Върнах се. Стоя, и ме е страх
да прекрача прага и да вляза!
Времето превърнало е в прах
всяка стара болка и омраза.
Върнах се. Но вече няма кой
да ме чака, за да ме прегърне!
Песента на стария разбой
в музика най-нежна да превърне!
Няма я и мама! Тишина
като облак всичко е покрила.
Няма го на тате и гласа.
На чешмата песента звънлива.
Върнах се. Защо ли ме е страх
да остана в стаята, където
сред игри и сред любов и смях
вече в мъж превърна се детето!
Мамо! Тате! Пак съм у дома!
Върнах се, но вече вас ви няма!
Прошка исках аз, ала сега
само с мъката си ще остана!
И един копнеж неизживян,
като скитник бродещ във безкрая.
Със живот, напразно пропилян!
У дома съм! Но защо, не зная.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados