11 abr 2008, 14:40

Завръщане

  Poesía » Otra
975 0 4

Там някъде, зад стръмните завои на Балкана,

на горите зад вековните стени,

е скрита най-голямата ми тайна

и, чакайки да я събудя, кротко спи.

 

Заминах си оттук преди година,

заклех се тихо "Няма да се върна!".

Но зад себе си оставих спомен за красиво минало;

за толкова усмивки и мечти.

 

Оттогава нещо все ме тегли

към малкото градче високо в планината.

Към изстраданите ми най-хубави години...

Към майчинското в погледа на класната.

 

Разкривам днес онази скъпа тайна:

вече съм пред прага на живота,

различна отпреди. И мъничко пораснала.

Но сърцето ми остана в Котел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...