11.04.2008 г., 14:40

Завръщане

972 0 4

Там някъде, зад стръмните завои на Балкана,

на горите зад вековните стени,

е скрита най-голямата ми тайна

и, чакайки да я събудя, кротко спи.

 

Заминах си оттук преди година,

заклех се тихо "Няма да се върна!".

Но зад себе си оставих спомен за красиво минало;

за толкова усмивки и мечти.

 

Оттогава нещо все ме тегли

към малкото градче високо в планината.

Към изстраданите ми най-хубави години...

Към майчинското в погледа на класната.

 

Разкривам днес онази скъпа тайна:

вече съм пред прага на живота,

различна отпреди. И мъничко пораснала.

Но сърцето ми остана в Котел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...