11 апр. 2008 г., 14:40

Завръщане

977 0 4

Там някъде, зад стръмните завои на Балкана,

на горите зад вековните стени,

е скрита най-голямата ми тайна

и, чакайки да я събудя, кротко спи.

 

Заминах си оттук преди година,

заклех се тихо "Няма да се върна!".

Но зад себе си оставих спомен за красиво минало;

за толкова усмивки и мечти.

 

Оттогава нещо все ме тегли

към малкото градче високо в планината.

Към изстраданите ми най-хубави години...

Към майчинското в погледа на класната.

 

Разкривам днес онази скъпа тайна:

вече съм пред прага на живота,

различна отпреди. И мъничко пораснала.

Но сърцето ми остана в Котел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...