14 jun 2017, 22:55

Завръщане

1.7K 3 9


Завръщам се в моето безвремие
с мечти забравени, химерни.
Сега душата ми танцува във забрава
и ангели кръжат като във сън край нея.


Завръщам се в моето безвремие
със скъпи спомени, незабравими,
и всеки спомен събеседник ням ми стана
във бледите нюанси на крещящо сиво.

Завръщам се в моето безвремие
със вятърните мелници, от илюзии градени.
Но падна гръм и мълния събори ги,
и небето синьо се превърна във стенание.

Завръщам се в моето безвремие
с пречупени криле на грозновата птица,
подишала земята и боляла в рани,
крилете си отпуснала след полет неуспешен.

Завръщайки се в моето безвремие,
пронизих аз мечтите си и ги погребах...

tenderness

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нежност Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, не така! Не погребвай мечтите, а само илюзиите! Поздрави!
  • Изстрадано.. Поздрав за хубавия стих!+++
  • Много, много ти благодаря Слънчо! Така е и понякога разочарованието е много силно и трудно се преглъща..
  • "Вятърни мелници и илюзии" –
    та нима всеки един от нас не е попадал в този водовъртеж...
    Боли несбъдването, тежи, когато са разбити мечтите, когато сме
    се излъгали в любовта. Става така, когато любовта не е истинската,
    не е онази, която прави дните ни сияйни, която прави слънцето да
    свети по-силно, денят да е по-красив...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов), rocker (Велин), Веси_Еси (Еси), Ranrozar (Стойчо Станев), благодаря ви за коментарите! За мен е чест!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...