Завръщам се в моето безвремие
с мечти забравени, химерни.
Сега душата ми танцува във забрава
и ангели кръжат като във сън край нея.
Завръщам се в моето безвремие
със скъпи спомени, незабравими,
и всеки спомен събеседник ням ми стана
във бледите нюанси на крещящо сиво.
Завръщам се в моето безвремие
със вятърните мелници, от илюзии градени.
Но падна гръм и мълния събори ги,
и небето синьо се превърна във стенание.
Завръщам се в моето безвремие
с пречупени криле на грозновата птица,
подишала земята и боляла в рани,
крилете си отпуснала след полет неуспешен.
Завръщайки се в моето безвремие,
пронизих аз мечтите си и ги погребах...
tenderness
© Нежност Всички права запазени