14.06.2017 г., 22:55

Завръщане

1.7K 3 9


Завръщам се в моето безвремие
с мечти забравени, химерни.
Сега душата ми танцува във забрава
и ангели кръжат като във сън край нея.


Завръщам се в моето безвремие
със скъпи спомени, незабравими,
и всеки спомен събеседник ням ми стана
във бледите нюанси на крещящо сиво.

Завръщам се в моето безвремие
със вятърните мелници, от илюзии градени.
Но падна гръм и мълния събори ги,
и небето синьо се превърна във стенание.

Завръщам се в моето безвремие
с пречупени криле на грозновата птица,
подишала земята и боляла в рани,
крилете си отпуснала след полет неуспешен.

Завръщайки се в моето безвремие,
пронизих аз мечтите си и ги погребах...

tenderness

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нежност Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, не така! Не погребвай мечтите, а само илюзиите! Поздрави!
  • Изстрадано.. Поздрав за хубавия стих!+++
  • Много, много ти благодаря Слънчо! Така е и понякога разочарованието е много силно и трудно се преглъща..
  • "Вятърни мелници и илюзии" –
    та нима всеки един от нас не е попадал в този водовъртеж...
    Боли несбъдването, тежи, когато са разбити мечтите, когато сме
    се излъгали в любовта. Става така, когато любовта не е истинската,
    не е онази, която прави дните ни сияйни, която прави слънцето да
    свети по-силно, денят да е по-красив...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов), rocker (Велин), Веси_Еси (Еси), Ranrozar (Стойчо Станев), благодаря ви за коментарите! За мен е чест!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...