12 nov 2017, 12:56

Завръщане

452 0 0

 

Нямаше те с дни, години,
тъгуваха за теб роднини.
Кажи отде си идеш?
Кого копнееш днес да зърнеш?

 

Броях минутите, в нощ будувах,
Сънувах те и ти целувах..
Но днес сърцето ми се стопли,
наяве, ти чул си моите вопли.

 

Осъмнах, огряна от слънчеви лъчи,
взираха се в мен две влюбени очи!
С безкрайно щастие ме ти дари!
Благодаря на Бог, че с мен го сподели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...