Нямаше те с дни, години,
тъгуваха за теб роднини.
Кажи отде си идеш?
Кого копнееш днес да зърнеш?
Броях минутите, в нощ будувах,
Сънувах те и ти целувах..
Но днес сърцето ми се стопли,
наяве, ти чул си моите вопли.
Осъмнах, огряна от слънчеви лъчи,
взираха се в мен две влюбени очи!
С безкрайно щастие ме ти дари!
Благодаря на Бог, че с мен го сподели!
© Виктория Тасева Все права защищены