9 jun 2020, 8:04

Завръщане

  Poesía
1K 10 12

Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.

"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.

Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,

със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.

 

Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин,

както той си умее да скрива от обич сълзи.

Всеки спомен е в цвят - много морски и много прозрачен.

Пак съм тук! А това тук е люлка на първите смели мечти.

 

С този град сме на "ти", а сърцето пулсира различно -

с всяка уличка малка, с всяка ивица пясък и сол.

Пари нещо на гърлото - хем познато и хем нетипично

и усмивки преглъщат живота от носталгия гол.

 

Но е истински трудно. И къса душата до синьо

онзи бриз, дето тича хлапашки игриво край мен.

И при всяко завръщане плащам кредит- изтекли години.

Но е толкова хубаво, та дори да е само за ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...