9 jun 2020, 8:04

Завръщане

  Poesía
1K 10 12

Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.

"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.

Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,

със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.

 

Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин,

както той си умее да скрива от обич сълзи.

Всеки спомен е в цвят - много морски и много прозрачен.

Пак съм тук! А това тук е люлка на първите смели мечти.

 

С този град сме на "ти", а сърцето пулсира различно -

с всяка уличка малка, с всяка ивица пясък и сол.

Пари нещо на гърлото - хем познато и хем нетипично

и усмивки преглъщат живота от носталгия гол.

 

Но е истински трудно. И къса душата до синьо

онзи бриз, дето тича хлапашки игриво край мен.

И при всяко завръщане плащам кредит- изтекли години.

Но е толкова хубаво, та дори да е само за ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...