Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин,
както той си умее да скрива от обич сълзи.
Всеки спомен е в цвят - много морски и много прозрачен.
Пак съм тук! А това тук е люлка на първите смели мечти.
С този град сме на "ти", а сърцето пулсира различно -
с всяка уличка малка, с всяка ивица пясък и сол.
Пари нещо на гърлото - хем познато и хем нетипично
и усмивки преглъщат живота от носталгия гол. ...