18 ago 2006, 0:25

Завръщане

  Poesía
744 0 5
Завръщане

Тихо, след миг ще зашуми
Сякаш не съм бил тук от векове
Мрак, докато не дойдеш ти
Сякаш не ми носиш вече страхове
Трудно е да те срещна пак
Сякаш ми е било лесно и преди
Глупаво беше, беше грях
Да си създавам с теб мечти

Липса в моето наранено сърце
Сякаш не ми даде шанс да дишам
Надеждата да видя твоето лице
И да мога пак да пиша
Много хора около нас
Едни шушукат, едвам се чува
Други силно с пълен глас
Какво казват - не ме интересува

Болка, скрита тайно в мен
Че си близо, но и толкова далече
Страх, че след този ден
Няма да те видя вече
Но не се мръщи като ме видиш пак
Животът още хиляди пъти ще ни среща
Аз ще продължавам да чакам знак
Че има в тебе някаква страст гореща

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти е хубаво произведението!Но само едно немога да разбера,защо не си поставял точки!6
  • Не съм поставял оценка,Борислав.Хенри
  • Хиляди пъти животът ще среща..
    стари отношения в нови ситуации,
    докато..
    смисълът прозре човекът
    и себе си поиска да намери..
    Поздрав!
  • Предполагам предната уценка е породена просто от завист или можеби отмъщение или и аз нз. Стихотворението е много приятно и смислено. Мене ми хареса. Само дето не е ритмично направено, но това не значи, че заслужава слаби уценки!!! > От мене 6
  • Не!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...