16 jul 2006, 10:22

Завръщане

  Poesía
1.1K 0 6
Във винена сълза червена
съзрях кръговрата на своя живот,
от жадни души без жал угасена,
пристан намерих след дълъг път и брод.

В минало сиво търсех цветни мечти,
нокти забивах в чувства онемели,
по дланите прашни бягаха сълзи,
отдавна забравени и остарели.

От лъжовни слънца ослепяха очите ми,
че търсех щастие, което блести,
а светлината ми върна малка светулка,
в душата останала като свещ да гори.

Искам отново птица волна да бъда,
небеса да прорязвам с лъчи от мечти
и след нощта безпощадна и дълга
да продължа отначало без да боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...