16 июл. 2006 г., 10:22

Завръщане

1.1K 0 6
Във винена сълза червена
съзрях кръговрата на своя живот,
от жадни души без жал угасена,
пристан намерих след дълъг път и брод.

В минало сиво търсех цветни мечти,
нокти забивах в чувства онемели,
по дланите прашни бягаха сълзи,
отдавна забравени и остарели.

От лъжовни слънца ослепяха очите ми,
че търсех щастие, което блести,
а светлината ми върна малка светулка,
в душата останала като свещ да гори.

Искам отново птица волна да бъда,
небеса да прорязвам с лъчи от мечти
и след нощта безпощадна и дълга
да продължа отначало без да боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...