ЗАВРЪЩАНЕ
Не ми прощавай - аз съм си простил...
Със себе си бъди във траен мир...
Имоти имаш ти, аз - собствен стил,
ти - възглед тесен, аз - вселенска шир...
Където падне огън, там гори...
Със свещ из пепелта да търсиш пак,
от мен не ше откриеш знак дори...
Където мрак посееш - жънеш мрак...
Нивото си не може никой в миг
като бълхичка да надскочи сам...
Затуй светът е страшно многолик
и всеки носи своя кръст и срам...
Заплетените възли само сеч
оправя ги. Ти меча пожела.
В заблудата, че гледаш надалеч,
се върна там, където си била...
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados