paty (Петя Данаилова)
33 162
10 feb 2008, 21:56

завръщане 

  Poesía » Filosófica
624 0 3

Животът ми бе някак подреден,

умерен в своята цикличност,

след буря следва слънчев ден,

с любов се ражда и успешност.

 

Пътят ми бе някак предвидим.

(нали добро с добро се връща)

И чувстваш се непобедим,

щом свети топлината в къщи.

 

Има бури силни, цели урагани,

за които чувала съм от преди.

И мислех, острова ми ще подмине,

(нали на никого не навредих).

 

*****

 

Небето ниско се снижава.

Затишие и пълен мрак.

Само миг и нищо не остава,

отломки, дъжд и прах.

 

В отломките намерих цвете.

Дъждът изми от мен страха.

Вятърът донесе ми утеха.

Изгрява слънчева дъга.

 

******

Завръщам се по-чиста, бяла

и светло е небето в мен.

Вече знам, че бурите каляват,

че в тъмното се ражда ден.

 

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??