завръщане
Животът ми бе някак подреден,
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.
Пътят ми бе някак предвидим.
(нали добро с добро се връща)
И чувстваш се непобедим,
щом свети топлината в къщи.
Има бури силни, цели урагани,
за които чувала съм от преди.
И мислех, острова ми ще подмине,
(нали на никого не навредих).
*****
Небето ниско се снижава.
Затишие и пълен мрак.
Само миг и нищо не остава,
отломки, дъжд и прах.
В отломките намерих цвете.
Дъждът изми от мен страха.
Вятърът донесе ми утеха.
Изгрява слънчева дъга.
******
Завръщам се по-чиста, бяла
и светло е небето в мен.
Вече знам, че бурите каляват,
че в тъмното се ражда ден.
© Петя Данаилова All rights reserved.
