20 sept 2009, 2:01

Завръщане 

  Poesía » Civil
445 0 4

ЗАВРЪЩАНЕ

 

 

В синя привечер, когато

денят уморено притваря клепачи,

аз поемам неочаквано

към люлката,

в която съм проплакал.

 

Тихичко се взирам през прозореца,

прегръщам жадно с поглед тати –

позахъркал от умората,

и мама,

с две игли заплела дългата си болка…

 

Бавно изтича конецът,

ала му се вижда края…

Тръгвам си.

Огъват ми се коленете

под неплатения бащин данък.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Тихичко се взирам през прозореца,
    прегръщам жадно с поглед тати –
    позахъркал от умората,
    и мама,
    с две игли заплела дългата си болка…"

    Толкова топло, човешко и вълнуващо... Винаги ще го помня...
  • 55?
  • много хубаво чичо Ачо Поли
  • Топло, синовно, изплакано...Поздрав, братко!
Propuestas
: ??:??