Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
В синя привечер, когато
денят уморено притваря клепачи,
аз поемам неочаквано
към люлката,
в която съм проплакал.
Тихичко се взирам през прозореца,
прегръщам жадно с поглед тати –
позахъркал от умората,
и мама,
с две игли заплела дългата си болка…
Бавно изтича конецът,
ала му се вижда края…
Тръгвам си.
Огъват ми се коленете
под неплатения бащин данък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Поли
