Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
В синя привечер, когато
денят уморено притваря клепачи,
аз поемам неочаквано
към люлката,
в която съм проплакал.
Тихичко се взирам през прозореца,
прегръщам жадно с поглед тати –
позахъркал от умората,
и мама,
с две игли заплела дългата си болка…
Бавно изтича конецът,
ала му се вижда края…
Тръгвам си.
Огъват ми се коленете
под неплатения бащин данък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Поли
