Завръщането на Моряците...

Аз чувал съм, имало нейде в морето

над него надвесена стръмна скала:

и мълнии светели в нóщите лѐте,

а зиме я буря връхлитала зла...

Компасите в миг подлудявали бясно

достигал ли кораб изгубен в мъгла,

но с фарът на нея отдавна угаснал –

там помощ да дойде не би и могла...

И чувал съм още легенди зловещи:

разправят, че Дяволът идвал бил сам

с моряците мъртви за вихрени срещи

и скверно пирувал с душите им там...

А нощем, когато сами оживявали

и сенките даже, за тайнствен разгул,

в безплътен ред Демони там се строявали

в зловещо – абсурдният свой караул...

В моряшките кръчми и след абордажи

мъже оцелели се кръстят, и в стрес

разказват, че виждали без екипажи

как призрачни кораби бродят до днес...

Пиратски съкровища във пещерите

заровени тайно отдавна лежат

и кой ли моряк не витае в мечтите

си, да ги открие и бъде богат...

А там Сатаната отворил бил кръчма,

(тъй никой дори да не мисли за Бог!...),

че все абстинентна ги жажда измъчвала

и леел се ром като буен поток...

Безименни вóйни на минала слава

те вече не могат да са врагове

и пеят, и пият „на екс” до забрава

на старите рани... И път ги зове...

... На тази скала се завръщат моряците

от своя предишен хазартен живот,

във който миражни все бяха маяците

и бряг не посочваха нийде за гроб...

Там призрачни идват и всички крайбрежни

жени, че наравно с ямайския ром,

мъжете обичаха ласките нежни

и Дивата прелест на женският щорм...

... И в оргии страстни вилнеят дордето

разгони ги в утрото новият ден,

и пак със прегръдка ги грабне морето –

на своята бездна бездънна във плен...

Едно време в Пасифика; 23.06.2016.