Половин усмивка,

четвърт съзаклятие.

Кратката дума

вечно е проклятие.

Прав ти беше

 с думите верни.

Сляп себе си държах,

носех тежко бреме.

Истината видях, 

сега аз полудявам,

опитах с усмивка,

по-добре не става.

Луд съм аз!

В главата ми бушува,

че всеки жив човек

пет пари не струва.

Уморен от света,

разплакан от шегите.

Да се примиря 

или да оцветя  стените.

С нож и кръв

красотата да изпиша.

Плащат те цената

симфонията си да напиша.

Симфония на мъка,

на моето страдание.

Симфония на лекота,

на краткото дихание.

Дихание на справедливост,

раздадена от мен.

Чрез мъст свободен  ще бъда

аз във този ден.

И примирението е опция,

но тя е забранена.

От ума подтикван,

от греха ограничаван.

Съвестта крещи,

спри!

Лудостта шепти,

продължи.

Обърни се срещу света,

вземи това, което ти принадлежи,

кървавата цена

друг ще заплати.

Ако те послушам,

последното човешко в себе си убивам,

но едно ний двама знаем,

време ми е да избирам.