Jul 13, 2011, 11:32 PM

Завръзка

  Poetry » Other
1K 0 1

Половин усмивка,

четвърт съзаклятие.

Кратката дума

вечно е проклятие.


Прав ти беше

 с думите верни.

Сляп себе си държах,

носех тежко бреме.


Истината видях, 

сега аз полудявам,

опитах с усмивка,

по-добре не става.


Луд съм аз!

В главата ми бушува,

че всеки жив човек

пет пари не струва.


Уморен от света,

разплакан от шегите.

Да се примиря 

или да оцветя  стените.


С нож и кръв

красотата да изпиша.

Плащат те цената

симфонията си да напиша.


Симфония на мъка,

на моето страдание.

Симфония на лекота,

на краткото дихание.


Дихание на справедливост,

раздадена от мен.

Чрез мъст свободен  ще бъда

аз във този ден.


И примирението е опция,

но тя е забранена.

От ума подтикван,

от греха ограничаван.


Съвестта крещи,

спри!

Лудостта шепти,

продължи.


Обърни се срещу света,

вземи това, което ти принадлежи,

кървавата цена

друг ще заплати.


Ако те послушам,

последното човешко в себе си убивам,

но едно ний двама знаем,

време ми е да избирам.











 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...