29 may 2009, 20:24

Зазоряване

  Poesía » Otra
680 0 0

 

Разпръсва тихо пясъка под стъпките
силициевото си очакване на утрото...

 

Разрошена от нощното си блудство със небето,
луната трескаво прибира дрехата си,
захвърлена върху вълните...


Лениво плъзва слънцето ръцете си
по топлата задъхана повърхност на морето...

 

Полягат тихо водораслите по пясъка -
засрамени свидетели на чужда ласка...

 

Една дъга - нахално многоцветна
извива своята снага ракитена
през хоризонта... Съмва се...

 

Една жена прегръща лудо вятъра
и пее тихо срещу слънцето - на себе си...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Парис Сивриян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...